- Г-н Леков, как ще се отрази на Българската фондова борса национализацията на активите на професионалните пенсионни фондове?

- Смятам, че това е недомислено и тепърва ще има дебати. Мисля, че това не е окончателното решение.

- Какво би станало, ако на БФБ излязат за продажба тези 127 млн. инвестиции в акции и облигации?

- Нека да бъдем реалисти - това едва ли ще се случи, защото пазарът няма такава ликвидност. Просто няма кой да купи толкова много акции. Мнението ми наистина е, че премиерът е бил подведен за това решение. Въпросът е политически, но няма как да се случи това, което са намислили. Просто няма как да стане на практика.

- Преди 10 г. най-старият ни борсов индекс СОФИКС стартира от ниво 100 пункта. Какво се промени за този период?

- Преди 10 г. индексът стартира при изключително ниски нива, а през май 2001 г. бе формирано дъното от 71 пункта. Последва бурно покачване до 1934 през октомври 2007 г. Сега СОФИКС е около 370 пункта, все пак има някакъв ръст, който за 10 г. не е лош. Но огромният спад в последните 3 години доведе до непоносими загуби на много инвеститори.

Много опитни анализатори смятат, че в момента българските акции отново са много подценени и ще последва поскъпване, но сега покачване според мен ще има само на качествените компании, т.е. на тези с добър мениджмънт и перспективен бизнес.

- Сайтът investor.bg също стартира преди 10 г. Какво се случи от тогава?

- Развитието на компанията е пряко свързано с развитието на борсата ни, като преди 6 г. направихме първото IPO (първично публично предлагане) в България, а набраните средства използвахме да инвестираме в широка гама медийни проекти изцяло в интернет. Резултатът е, че вече сме втората по големина интернет група по пазарен дял, а девет от нашите сайтове са абсолютен лидер в категорията си. Имаме планове и в бъдеще да използваме борсата за набиране на средства, с които да стартираме нови проекти или да придобием перспективни интернет компании. Разбира се, вероятно това ще се случи, когато капиталовият ни пазар покаже признаци на здравословно съживяване!

- Защо пазарът ни не успя да се развие през тези 10 години?

- Капиталовият пазар страда от липсата на компании, които да са привлекателни за чуждестранните инвеститори. Говорим за големи фирми - с капитализация от над 1 млрд. евро. Аз не виждам това как ще се промени. Очевидно е, че правителството все още няма стратегия за развитие на капиталовия пазар. Говори се за различни енергийни компании, дялове от електроразпределителни дружества... Впрочем електроразпределителните дружества никъде не са сред най-ликвидните компании. Единственият шанс в момента е в ръцете на държавата - да раздвижи борсата, както това се случи навремето с БТК. Реално БТК беше повратна точка в създаването на ликвидност на пазара.

За съжаление компанията излезе от борсата. Това се случи с много дружества, които можеха да бъдат основните двигатели за ликвидността на пазара и оттам за интереса към борсата. Като “Нефтохим”, “Соди Девня” и др.

Другият вариант, който е възможен, е двойното листване. Започнаха да се правят първите опити с Варшавската борса. Това, което знам, е, че бюрокрацията е много голяма.

- Оптимист ли сте за бъдещето на Българската фондова борса?

- Не мога да кажа, че съм оптимист за капиталовия пазар в този му вид, в който е. От друга страна, данните за икономиката са положителни и в един момент - поради общото очакване, че развиващите се пазари са бъдещето на света, то и нашите акции може да бъдат забелязани от чуждестранните фондове и това да предизвика покачване на цените.

- Не смятате ли, че ако държавата пусне акции от някоя голяма компания, пак ще се повтори сценарият с последващо затваряне и излизане от борсата?

- Между другото при повечето затваряния на големи дружества досега част от инвеститорите спечелиха поради повишението на цените на акциите. Разбира се, борсата е място за професионални инвеститори и те са свикнали да се справят с всякакви рискове. Сега критиките срещу капиталовия пазар отново са на мода, но да не забравяме, че развитието на борсата е огледало за развитието на икономиката на дадена страна. Убеден съм, че борсата ни има бъдеще, но то ще стане, когато се интегрира в общия европейски пазар.

- Как ще коментирате увеличението на държавния дял в БФБ?

- По принцип в момента има размит акционерен контрол. Посредниците не могат да се съберат и да упражнят контрола си, а държавата контролира борсата с дял под 50%. Идеята на Министерството на финансите е, че така по-лесно ще намери стратегически инвеститор. Потенциалният инвеститор не би рискувал да купи под 50% от собствеността. Начинът на увеличение на капитала не стана по образец за най-добрата корпоративна практика, която трябва да защитава интересите на всички акционери. Но в някаква степен това е добре за развитието на борсата, защото държавата ни няма сили да я развива така, както това направи Полша.

- Кои ще са евентуални кандидати за покупка на държавния дял в БФБ?

- За мен най-вероятният кандидат е Виенската борса, особено на фона на засилените австрийски интереси към борсите в региона. Друг кандидат доскоро беше Варшавската борса, но сега тя е в процес на приватизация, така че Виена остава сериозният участник.

- Как обявяването на несъстоятелност на “Мостстрой” и намаляването на участието на “Холдинг Пътища” върху негови ключови дружества се отразява върху пазара?

- Това е история с предизвестен край. От много време тези компании показват, че приходите значително намаляват, а разходите не спадат. Така че не беше изненада за хората, които следят пазара. За жалост такава е съдбата и на други инфраструктурни компании в Източна Европа, защото зависят от държавата. В един момент имат добри постъпления, после идва друго правителство и нещата се променят.

- А начинът, по който бяха обявени негативните новини?

- Мисля, че това не е голяма изненада. Мажоритарните собственици на тези дружества и друг път са показвали отношението си към инвеститорите, например с изплащането на изключително високи премии на членове на борда. Тогава много хора направиха каквото трябва - гласуваха с краката си, като продадоха акциите си. Мисля, че тези неща не трябва да се драматизират. Когато един собственик на компания не е заинтересован тя да има добра репутация и да защитава интересите на всички акционери, просто те го наказват с това, че продават акциите си.